Сезонът на злополуките - Мойра Фоули-Дойл

"И нека вдигнем чаши за сезона на злополуките, за реката под нас, в която потъват нашите души, за раните и тайните, за призраците на тавана, да пием пак за пътя на реката."

   "'Поредица от нелепи съвпадения или проклятие?
Сезонът на злополуките е част от живота на 17-годишната Кара, откакто се помни. Всяка година към края на октомври се случва нещо – семейството на Кара става необяснимо податливо на инциденти. Когато това време наближи, те прибират ножовете надълбоко в шкафове, покриват острите ръбове на масите и изключват електрическите уреди... но злополуките ги следват навсякъде.
Защо са така прокълнати? И как могат да се спасят? Кара започва да задава въпроси и дълбоко пазените семейни тайни изплуват на повърхността. А тази година сезонът на злополуките ще счупи нещо повече от кости..."

"Опияняващ, опустошителен, мрачен и напрегнат – сезонът на злополуките е тук."

    Още с корицата си книгата ме грабна. Историята отчасти много ми заприлича на " Ние Лъжците" от Е. Локхарт. На места започна да става доста объркващо, но с приближаването на края всички мистерии започнаха да се разкриват. Края на книгата беше уникален. Мистерията около Елси ме държа на тръни през цялото време. Не можах да оставя книгата докато не я прочета и наистина много ми хареса. Много ми хареса приятелската връзка, която имаха Кара, Сам, Беа и Алис. Стила на писане на авторката изключително много ми допадна. Единственото нещо, което не ми хареса в книгата е, това че на моменти сюжетът се движеше много бавно.

     Историята беше от името на Кара. Тя ми допадна, като персонаж, но не ми стана любим герой. Нещо в характера й не ми достигна, че да я заобичам.        Много ми хареса Сам - доведения брат на Кара и Алис. Той беше толкова сладък, интелигентен и добър, че веднага го заобичах.
    Мисля, че най - много ми хареса Беа. Тя не се интересуваше, от това че хората я мислеха за откачалка. Беше много забавна. Имаше леко страховито излъчване. Мисля, че беше много естествена.
   Може би най - малко харесах Алис. Тя беше много добра, но изобщо не ме докосна нейния образ.

„Всички вещици съхраняват своите целувки в най-обикновени делнични предмети, та никой да не може толкова лесно да им разбие сърцето.“

Когато започнах да чета "Сезона на злополуките" не очаквах нищо от книгата, но историята ме завладя и не можех да оставя книгата. Историята е тайнствена, мистериозна и леко зловеща. Героите в книгата бяха много добре изградени. Българската корица е много по - хубава според мен от оригиналната. Смятам че книгата си заслужава да се прочете.

„Случват се злополуки. Костите ни се чупят, кожата ни се цепи, сърцата ни биват разбити. Ние горим, ние се давим, ние оставаме живи.“

 

Двор от рози и бодли - Сара Дж. Маас

Тя отнема живот. И сега трябва да го заплати със сърцето си.

    "Когато деветнайсетгодишната Фейрa убива вълк в гората, се появява звяр, който изисква възмездие. Тя е отвлечена в магическа земя, за която е чувала единствено от легендите. Фейрa открива, че нейният похитител не е животно, а Тамлин – един от безсмъртните и смъртоносни елфи, някога управлявали света.Докато обитава имението му, чувствата й към Тамлин се трансформират от ледена враждебност в изгаряща страст, която изпепелява всички лъжи и предупреждения, които е чувала за прекрасният и опасен свят на елфите. Но над тези земи се надига древна и зловеща сянка и Фейрa трябва да намери начин да я спре… или Тамлин и народът му са обречени завинаги. "

-----------------------------------------------------

  Обожавам света, който е изградила Сара Дж. Маас. Това е първата книга, която чета от авторката и наистина много ми хареса начина й на писане. Прекрасно е предала магията на книгата. Отчасти историята е като "Красавицата и звяра", което допренася за магията в книгата. Края на историята беше уникален. Определено ще прочета и другите книги на Сара Дж. Маас. 

      Много ми хареса персонажа на Фейра. Тя е изключително смела и любопитна.  Има много силен характер. Преживяла е много. Изхранването и грижите за семейството лежат на Фейра.  Обикнах я веднага.

         Влюбих се в персонажа на Тамлин. *-* Той е Върховния господар на Двора на пролета. Тамлин е смел, справедлив и грижовен елф. Връзката му с Фейра беше УНИКАЛНА! Двамата преминаха през много препятствия, за да оцелеят и да останат заедно.

       Много ми допадна най - добрия приятел на Тамлин - Люсеин. Той бе много забавен, смел и лоялен. Опитваше се да помогне и на двамата.

Злодея в тази история се казва Амаранта. Тя беше толкова жестова, че няколко пъти ме побиха тръпки от начините и на убийство. Радвам се, че си получи заслуженото накрая. 

      Определено книгата си заслужава да бъде прочетена!

                                        

   

  

The Summer Book Tag

Хей! Това е първия tag, който правя и се надявам да се получи. 

1. Намери книга, която те кара да мислиш за лятото.
     Определено това са " Заедно на път" на Сара Десен и "Ние лъжците"  на Е. Локхарт.





















2. Коя книга прави деня ви по-хубав?
    Това е Girl Online на Зоуи Съг. Харесва ми това, че не е натоварваща и доста бързо се чете.

3. Намери жълта книжна корица:
    Намерих "Крадеца на книги" на Маркъс Зюсак и "Предимствата да бъдеш аутсайдер" на Стивън Чбоски.
                                             



















4. Кое е твоето любимо лятно четиво за плажа?
    Попринцип не обичам да чета на плажа, но бих предпочела нещо леко като "Фенка" на Рейнбоу Роуъл

5. Коя книга изпълнена с екшън те накара да тичаш за сладолед?
    Това определено е "Дивергенти" на Вероника Рот. След като прочетох и трите части от поредицата наистина не бях на себе си. Уникална книга!

6. Като слънчево изгаряне, коя книга те остави с болезнен край?
    Отново ще кажа "Дивергенти" 

7. Като залез, коя книга те остави с красив/хубав край?
     Една от книгите, която ме остави с красив край е "Истината за завинаги" на Сара Десен.

8. Коя книжна корица ти напомня за залеза?
    Много харесвам начина на писане на Маркъс Зюсак, и "Аз съм пратеника" е наистина уникална книга.

9. Коя е поредицата, която се надявате да прочетете това лято?
    Със сигурност това е "Изборът" на Кийра Кас.

Надявам се да се е получило като за пръв път. Тагвам всеки, който иска да го направи.

Предимствата да бъдеш аутсайдер - Стивън Чбоски

Това е история за неведомите пътища на живота в гимназията. За света на първите срещи, за семейната драма, за новите приятели, за секса, наркотиците и, добре де, рокендрола.

 "Да стоиш и наблюдаваш живота отстрани... ... това предлага уникална перспектива. Но понякога идва време да  разбереш какво е да си в центъра на събитията."

 --------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Отдавна искам да напиша ревю на тази книга,  защото мен лично ме грабна историята. Смятам, че е  много вълнуваща и емоционална. Това е книга за  порастването. За споделените любими песни, книги и  филми. Също така много ми допадна формата, под който  беше представен сюжета - чрез писма от главния герой,  до незнаен читател. Всеки трябва да се докосне до подобна история.

    Действието в книгата се разви за една година. Разказва  се за израстването на Чарли, където за тази една година  той изпита нови емоции и намира приятели. Той беше  много чувствителен, интелигентен и срамежлив. В тази една година разбра как да се "включва" във живота, благодарение на новата "групичка" , с която започна да излиза. В детството си Чарли е преживял голяма емоционална травма, която по - късно отново отключва психическото му разстройство.

   Много ми харесаха персонажите на Сам и Патрик. Допадна ми това, че бяха много добри приятели, изключително интелигентни и естествени. Помогнаха на Чарли да израстне и му показаха един напълно различен свят от неговия. Те се оказват най - хубавото нещо в живота на Чарли.

    П.П #1 Нова съм в това и ще помоля да ме извините, ако нещо не е както трябва.
    П.П #2 Може да ми давате предложения за книги.   

    „И така, Патрик подкара доста бързо. Точно преди да влезем в тунела, Сам се изправи и от вятъра роклята ѝ се превърна в океански вълни. Влетяхме в тунела, вакуумът погълна звуците и ги замени с песента, която звучеше от касетката. Прекрасна е – Landslide. Когато излязохме от тунела, Сам нададе щур вик заради гледката. Градът, със светлините по сградите и какво ли не още – просто онемяваш. Сам седна и се разсмя. И Патрик се разсмя. И аз също.И в този момент бяхме безкрайни. Кълна се.“Из „Предимствата да бъдеш аутсайдер“ - Стивън Чбоски