"И нека вдигнем чаши за сезона на злополуките, за реката под нас, в която потъват нашите души, за раните и тайните, за призраците на тавана, да пием пак за пътя на реката."
"'Поредица от нелепи съвпадения или проклятие?
Сезонът на злополуките е част от живота на 17-годишната Кара, откакто се помни. Всяка година към края на октомври се случва нещо – семейството на Кара става необяснимо податливо на инциденти. Когато това време наближи, те прибират ножовете надълбоко в шкафове, покриват острите ръбове на масите и изключват електрическите уреди... но злополуките ги следват навсякъде.
Защо са така прокълнати? И как могат да се спасят? Кара започва да задава въпроси и дълбоко пазените семейни тайни изплуват на повърхността. А тази година сезонът на злополуките ще счупи нещо повече от кости..."
Още с корицата си книгата ме грабна. Историята отчасти много ми заприлича на " Ние Лъжците" от Е. Локхарт. На места започна да става доста объркващо, но с приближаването на края всички мистерии започнаха да се разкриват. Края на книгата беше уникален. Мистерията около Елси ме държа на тръни през цялото време. Не можах да оставя книгата докато не я прочета и наистина много ми хареса. Много ми хареса приятелската връзка, която имаха Кара, Сам, Беа и Алис. Стила на писане на авторката изключително много ми допадна. Единственото нещо, което не ми хареса в книгата е, това че на моменти сюжетът се движеше много бавно.
Историята беше от името на Кара. Тя ми допадна, като персонаж, но не ми стана любим герой. Нещо в характера й не ми достигна, че да я заобичам. Много ми хареса Сам - доведения брат на Кара и Алис. Той беше толкова сладък, интелигентен и добър, че веднага го заобичах.
Мисля, че най - много ми хареса Беа. Тя не се интересуваше, от това че хората я мислеха за откачалка. Беше много забавна. Имаше леко страховито излъчване. Мисля, че беше много естествена.
Може би най - малко харесах Алис. Тя беше много добра, но изобщо не ме докосна нейния образ.
„Всички вещици съхраняват своите целувки в най-обикновени делнични предмети, та никой да не може толкова лесно да им разбие сърцето.“
Когато започнах да чета "Сезона на злополуките" не очаквах нищо от книгата, но историята ме завладя и не можех да оставя книгата. Историята е тайнствена, мистериозна и леко зловеща. Героите в книгата бяха много добре изградени. Българската корица е много по - хубава според мен от оригиналната. Смятам че книгата си заслужава да се прочете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар