събота, 7 май 2016 г.

Предимствата да бъдеш аутсайдер - Стивън Чбоски


Това е история за неведомите пътища на живота в гимназията. За света на първите срещи, за семейната драма, за новите приятели, за секса, наркотиците и, добре де, рокендрола.


 "Да стоиш и наблюдаваш живота отстрани... ... това предлага уникална перспектива. Но понякога идва време да  разбереш какво е да си в центъра на събитията."

 --------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Отдавна искам да напиша ревю на тази книга,  защото мен лично ме грабна историята. Смятам, че е  много вълнуваща и емоционална. Това е книга за  порастването. За споделените любими песни, книги и  филми. Също така много ми допадна формата, под който  беше представен сюжета - чрез писма от главния герой,  до незнаен читател. Всеки трябва да се докосне до подобна история.

    Действието в книгата се разви за една година. Разказва  се за израстването на Чарли, където за тази една година  той изпита нови емоции и намира приятели. Той беше  много чувствителен, интелигентен и срамежлив. В тази една година разбра как да се "включва" във живота, благодарение на новата "групичка" , с която започна да излиза. В детството си Чарли е преживял голяма емоционална травма, която по - късно отново отключва психическото му разстройство.


   Много ми харесаха персонажите на Сам и Патрик. Допадна ми това, че бяха много добри приятели, изключително интелигентни и естествени. Помогнаха на Чарли да израстне и му показаха един напълно различен свят от неговия. Те се оказват най - хубавото нещо в живота на Чарли.

    П.П #1 Нова съм в това и ще помоля да ме извините, ако нещо не е както трябва.
    П.П #2 Може да ми давате предложения за книги.   


    И така, Патрик подкара доста бързо. Точно преди да влезем в тунела, Сам се изправи и от вятъра роклята ѝ се превърна в океански вълни. Влетяхме в тунела, вакуумът погълна звуците и ги замени с песента, която звучеше от касетката. Прекрасна е – Landslide. Когато излязохме от тунела, Сам нададе щур вик заради гледката. Градът, със светлините по сградите и какво ли не още – просто онемяваш. Сам седна и се разсмя. И Патрик се разсмя. И аз също.И в този момент бяхме безкрайни. Кълна се.“Из „Предимствата да бъдеш аутсайдер“ - Стивън Чбоски


   

Няма коментари:

Публикуване на коментар