Всичко, всичко - Никола Юн

Заболяването ми е толкова рядко, колкото е и известно. То е разновидност на тежък комбиниран имунодефицит (ТКИД), но казано накратко – аз съм алергична към света. Никога не излизам от вкъщи, не съм била навън от седемнадесет години. Единствените хора, които виждам, са мама и медицинската ми сестра Карла.

Ала един ден пристига камион за пренасяне. Нови съседи в къщата до нас. Надниквам през прозореца и го виждам. Той е висок, строен и облечен изцяло в черно: черна тениска, черни дънки, черни гуменки и черна плетена шапка, която напълно покрива косата му. Усеща, че го наблюдавам, и вдига поглед към мен. Аз не извръщам очи и продължавам да го зяпам.

Името му е Оли. Искам да разбера всичко за него. Така и правя. Научавам, че е забавен и кипящ от живот. Научавам, че очите му са с цвета на океана. Научавам, че когато говоря с него, целият свят се разкрива пред мен, и усещам как се променям… Започвам да искам всякакви неща. Искам да изляза от моя въздушен балон. Искам всичко, всичко, което светът има да ми предложи.

"Как бих могла отново да стана Момичето,Което Чете ? Не че съжалявам за живота си чрез книгите.Всичко,което знам за света, съм го научила от тях. Ала описанието на дърво не е дърво и хиляда целувки на хартия никога не може да се сравнят с усещането от устните на Оли върху моите."

--------------------------------------------

   Не знам откога не съм чела книга, в която всичко да ми хареса и да не мога да я оставя докато не я прочета. Когато започнах да я чета не знаех много за какво се разказва, но още с първите страници я обикнах. Може да звучи клиширана любовната история, но според мен е всичко, но не и клише. Историята беше много сладурска *-*. Много харесвам книги, които си имат вътре всякакви схеми, таблици, чатове или нещо друго, което да ти грабне окото, когато я отвориш, "Всичко, всичко" има точно това. Всичко в книгата е изградено много добре от героите до сюжета е написано блестящо. Възхищавам се на авторката, че е успяла толкова леко и не натоварващо да предаде всички чувства и емоции на героите. Историята има огромен смисъл, който всеки би разбрал.

"Животът е дар. Не забравяй да го живееш." 

   

   Обикнах Маги веднага. Много ми хареса в нея това, че е изключително силна, въпреки всичко, което е преживяла. Имаше огромно желание да види външния свят и да живее истински, а това, че обожаваше да чете още повече ме накара да я обичам. 

   Оли е прекрасен. Той е красив, интелигентен, атлетичен има много силен характер и е изключително добър. Веднага го харесах и ми стана един от любимите герои. Той показва на Маги един нов свят и беше нейната най - голяма упора. Връзката им беше очарователна.

"Всичко е риск. Да не правиш нищо, е риск. От теб зависи." 

   Историята е повече от прекрасна. Има огромен смисъл и е написана блестящо. Изобщо не очаквах подобен край, но не бих могла да искам друг.