петък, 2 декември 2016 г.

Blogmas #2 Алена кралица - Виктория Айвърд

"Всеки може да предаде всеки."


Светът на Мер Бароу е разделен според цвета на кръвта: червена или сребърна. Мер и семейството и' са Червени – те са от простолюдието, смирени, поробени, съществуват, за да служат на сребърнокръвния елит, чиито свръхестествени сили ги правят почти равни на боговете.
Мер търси прехрана на улиците, краде каквото може, за да помогне на семейството си да оцелее, загубила е надежда за бягство от гетото, което е неин дом. Но когато по странен обрат на съдбата е наета като прислуга в двореца на кралското семейство, се случва нещо немислимо. Чудо. Катастрофа! Мер открива пред очите на благородниците и двамата принцове, че притежава тайнствена сила… Но как е възможно, когато кръвта и не е сребърна?
Мер е отвлечена и затворена в двореца, а червената и кръв е прикрита под рокли от муселин и бижута. Но зад бляскавите кулиси на разкоша дремят вражди и коварство, а в кралския двор клокочи вътрешна война – защото да властваш е опасна игра. На фона на интригите на благородниците действията на момичето ще отприщят жесток и смъртоносен танц, който ще изправи принц срещу принц – и Мер срещу собственото и сърце.


***

   Обожавам да чета антиутопични книги. Много напомня на "Изборът", "Дивергенти" и други такива. Отначало я четох малко бавно, защото не ме грабна веднага, но след първите 100 страници не можех да я оставя. Прочетох я снощи, което значи, че седях до 02:00 часа, за да я завърша и после един час не можех да заспя, заради нейния край. В книгата има супер много обрати, които те държат на тръни постоянно. Всеки от героите беше блестящо изграден. Има образи, които просто искаш да ги удариш в лицето, заради действията им, а на други да им се възхищаваш. 


"Аз съм кралят, а ти можеше да бъдеш моята Алена кралица. Сега си нищо."

  Мер се превърна в един от любимите ми герои. Възхищавам и се на това колко смела беше, и как не се предаваше. Тя мина през много изпитания, които затвърдиха характера и'. Беше готова на всичко, за да спаси семейството си и приятелите. Тя не се промени когато заживя в двореца, остана си същата. Взимаше много важни решения, от които зависеха животи на хора, но въпреки това тя успяваше.  Може би беше малко наивна, защото толкова сляпо се довери на Мейвън. 

  Мисля, че нямам голямо мнение за Кал. На моменти ми се издигаше в очите, после правеше нещо тъпо и пак падаше. Въпреки това той беше много смел и всеотдаен. Не мога да кажа, че ми беше безразличен, просто при други обстоятелства ако беше той този, който помагаше на Мер, щях да го заобичам. Харесах го истински чак на края, когато всичко се промени.

"Веднъж ти казах, че трябва да пазиш сърцето си. Трябваше да ме послушаш."

И тука сърцето ми се разби. Мейвън. Харесвах го, той се държеше много добре с Мер. Много и' помагаше, разбираше я. Обикнах го като герои и много му симпатизирах. Спойлер!! На моменти се замислях, че наистина може да я предаде, защото всичко изглеждаше малко плоско и прибързано, но се бях влюбила в него и не ги отразявах тези мисли. Сърцето ми се разби и не можех да повярвам когато той го направи. Все едно мен са предали, понеже и аз му се доверих и мислех, че е много добър и не би направил такова нещо, но "всеки може да предаде всеки." Край на спойлера.




"Алена кралица" е една прекрасна книга, която си заслужава да се прочете. Пълна с обрати и спираща дъха моменти, тя ще ви държи докато не я прочетете. Лично на мен ми стана една от любимите.

2 коментара:

  1. Уфф, караш ме да й дам още един шанс. Не знам защо не може да ме грабне, май май е време отново да я захвана пък да видим.
    Чудесно ревю <3

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Давай! И мен отначало много не ми допадна, но книгата е прекрасна.
      Много ти благодаря <3

      Изтриване