четвъртък, 8 декември 2016 г.

Бухтичка - Джули Мърфи

“Открий кой си и бъди такъв нарочно”
Доли Партън

Уилоудийн Диксън, дъщеря на бивша кралица на красотата, е самопровъзгласила се дебелана, която се чувства повече от добре в собствената си кожа. Наричана галено ‪‎Бухтичка‬, Уил е самоуверена, силна и абсолютно безстрашна. Докато хлътва по атлетичния и очарователен Бо. Изненадващо за всички той също си пада по нея. Но вместо на седмото небе от щастие Уил попада в кошмар, разяждана от съмнения. Вбесена от предразсъдъците и в търсене на собствената си увереност, тя се записва в престижен конкурс за красота, спечелен преди години от собствената ѝ майка. Уил и още няколко необичайни претендентки ще покажат на всички, че заслужават титлата точно толкова, колкото и по-слабите кандидатки. На подиума Уил ще шокира всички - и най-вече себе си.

***

  "Бухтичка" е много сладка книга изградена по много добър начин. Историята засяга темите за увереността, притесненията, любовта, приятелството и загубата на близък човек. Авторката пише много леко и завладяващо и преди да се усетиш си на половината от книгата. Историята се чете бързо, може би заради нейните супер кратки глави, които обожавам. На моменти беше много предвидима да не кажа през цялото време, но беше изключително приятна. Толкова много свикнах с героите, че когато я приключих имах чувството, че съм изгубила приятел. Имаше доста забавни моменти в книгата, които допринасяха за цялото настроение. 

 "Съвършенството е просто някаква неуловима сянка, която преследваме."

  Главната ни героиня Уилоудийн, или за по кратко Уил доста ми допадна. Беше много естествена, смела и решителна. Много ми харесваше в нея това, че не се стремеше да се хареса на всички. Единственото, което не ми хареса е, че на места си противоречеше, не знам дали само аз го усещам така. Тя израстна от началото до края на историята много. Когато се появи прекрасния Бо самочувствието на Уил падна и тя не се чувстваше удобно в тялото си, което лично мен на моменти ме дразнеше. Записването в конкурса беше от голямо значение за израстването и'. То и донеси нови емоции и приятелства. Тя искаше да докаже, че това как изглеждаш не може да те спре да изразяваш себе си. 

Книгата очарователна. Лека и не натоварваща, въпреки това тя носи своя смисъл и как трябва да приемаш, това което си, и да не се притесняваш от него. 

„Понякога да разберем кои сме означава да приемем, че сме мозайка от различни изживявания. Аз съм Бухтичка. И Уил, и Уилоудийн. Аз съм дебела. Щастлива. Несигурна. Смела.“

Няма коментари:

Публикуване на коментар