Прочетени книги за септември

    Здравейте, нищо, че вече сме началото на октомври ще ви споделя какво съм прочела през месец септември. Ще се радвам да ми споделите какво вие сте прочели през месеца. Също така искам да ви споделя, че си направих карта за градската библиотеката, понеже прочетох всичките ми книги и тези, които имат приятели, а не ми се чете електронно, и съм супер щастлива от това.

Град от пепел - Касандра Клеър 

    Малко късно започнах да чета поредицата "Реликвите на смъртните" все си мислех, че не и е сега времето. Винаги когато една книга нашуми не започвам веднага да я чета, а след време, не знам защо го правя. След като прочетох "Град от кости" не мислех скоро да започвам втората книга, защото мислех, че ще е малко разочароваща, но това мое мнение се опроверга. В "Град от пепел" имаме още много развиване на действие, сюжет и герои без да е объркващо и книгата да върви бавно. Новите герои допринасят и допълват историята, а вече познатите ни герои претърпяват много промени и развитие. Мисля, че "Град от пепел" е достойно продължение на началото и съжалявам, че чак сега стигнах до тази великолепна поредица.

Дневник от панелните блокове и Междупанелни войни -

Никола Крумов

  Ако си търсите нещо разпускащо, ненатоварващо и не ви е проблем циничния изказ и самоирония, то мисля, че ще харесате сборниците с кратки разкази на Никола Крумов. Не очаквайте някакъв литературен език или смисъл, това което може да очаквате обаче е да се забавлявате докато четете. На някои може да не им допадне вулгарният език и това е съвсем нормално, но лично на мен ми беше доста разтоварващо четиво и съм на мнение, че има разлика между интелигентно конструирана простотия и простащината, която ни залива всекидневно. Освен тези разкази може да намерите и истории на сериозни теми като например "Рак на седмия", която мисля, че може да намерите и в страницата му във фейсбук. В края и на двете книги има по няколко отделени страници с поезия, която на мен много ми хареса, така че не е само цинични истории. Също така искам да ви попитам дали ще ви е интересно, ако направя отделен пост за съвременните български автори.

Цитат: 

„Телевизията е върховното средство за постигане на духовна тъпота.“

Всички наши тела - Георги Господинов 

    За тези "свръхкратки истории" трябва да е "свръхкратко ревю", затова ще ви споделя последното изречение в книгата "Искам да кажа, че в такива времена като днешното, когато се говори много и напосоки като в кръчма, добрата къса история идва да ни даде мяра за всяка дума. И за всяка минута. Ще ми се да е така".  Кратките истории в книгата свършват неочаквано, пропити са с тъга, болка, радост и страх. Тихата тъга и меланхолията карат хората да се затварят и смълчават. "Всички наши тела" е кратка история за вътрешния свят на човека с неговите възходи и падения.

Прочетени книги за август

   Здравейте, реших в края на всеки месец да пиша по един пост, в който да ви разкажа за всички книжки, които съм прочела през месеца и да ви дам кратко мнение за всяка. Когато някоя книга ми хареса толкова много или имам повече да кажа за нея ще правя самостоятелно ревю за книгата.

За кого се сещаш, когато се сещаш за някого - 

Константин Трендафилов

    Харесвам такива малки книжки с поезия, които се четат за около 20 минути, с които можеш да си отдъхнеш и да изпиеш чаша кафе или вино, зависи в коя част на деня подхванеш книгата. Макар някои от стиховете да са клишета, мисля че книгата е от онези, които с всяко препрочитане можеш да намериш и извлечеш нещо за себе си. 

Огън и кръв - Дж. Р. Р. Мартин

   Тази книга беше първото ми докосване до творчеството на Мартин. Макар, че в началото историята ми вървеше суха и без емоция, ми беше интересно да прочета за години назад преди добре познатата ни история от "Игра на тронове". Книгата е представена като летопис, съставен от майстерите в Цитаделата. Подобен исторически стил не се чете лесно и е вероятно да доскучее и да оставите книгата настрани. Най интересно ми беше да чета за царуването на Джеерис Първи Помирителя. Тази част заслужава да се прочете, а и според мен той е единствения от рода Таргариен, който е истински крал. 

    Илюстрациите, които съпровождат историята са толкова умело и детайлно направени и допринасят за историята. Ако не мислите, че сухият исторически стил ще ви пречи, то мисля, че ще ви е интересно да се потопите години назад когато драконите са властвали над Седемте кралства. 

Нещата, които синът ми трябва да знае за света -

Фредрик Бакман

   В 188 страници, Бакман показва как няма перфектни родители и да си родител не е лесна работа. Той отново разгръща сериозни теми с капчица от неговия хумор, който ми е толкова любим и самоирония. Темата за семейните отношения вече е станала част от работата на автора, но няма как да сравняваме "Нещата, които синът ми трябва да знае за свята" с останалите му книги, защото тази малка книжка е по свята, именно от неговия личен опит като родител. Той загръща с думи страхът, който всеки родител изпитва. Начина, по който Бакман разказва за истинските неща в живота пречупени през чувството му за хумор (дори да са по - тегави), те кара да си мислиш, че нищо не толкова тежко и страшно колкото предполагаш. Ако и вие харесвате творчеството на Фредрик Бакман, то ще заобичате и тази книжка.

Аз още броя дните - Георги Бърдаров 

   "Аз още броя дните" е от романите, които те хващат за гърлото и не те оставят да си поемеш въздух докато не прочетеш целия. Авторът те завлича в историята и така се потапяш след всяка следваща страница, че още малко и ще си там - във войната. Каквото и да кажа за книгата ми се струва, че ще е малко. Не бях добре осведомена за случая със Сараево и "Сараевските Ромео и Жулиета", но веднага след като прочетох книгата намерих статии и снимки, и мога да кажа, че хората сме най - ужасните същества на земята. Тази книга не е да седнеш и разпуснеш с нея, романът е тежък, горчив, пропит с тъга, болка и любов. От онази всепоглъщаща и безумна любов. Бърдаров разказва за войната, онази война, за която си затваряме очите, която превръща хората в жадни за кръв в името на някой си Бог или някоя друга измислена кауза. Историята на Давор и Айда не е първата и няма, и да  последната. Тяхната любов надделява над разума. Силна любов, но в същото време крехка и чиста. Страховит роман е "Аз още броя дните", който ти изтръгва сърцето, разтърсвате и оставаш като малко уплашено дете. История за войната и любовта - "сладка като мед и люта като ракия". Мога още много да говоря за този роман, но може би ще го направя в отделно ревю.

***

    Петата книга, която прочетох през месец август е "Алиса в страната на чудесата", но за нея не мисля, че не е нужно да правя кратко ревю. Просто запълних един пропуск от детството си.

    Ще се радвам да ми споделите дали ви харесва така да водя блога, също така какво сте прочели вие през месеца.

Гондолата на времето - Ева Фьолер

Седемнайсетгодишната Ана прекарва лятната си ваканция във Венеция. По време на една от разходките си из града вниманието й е привлечено от червена гондола. Странно. Не са ли всички гондоли във Венеция черни? Когато няколко дни по-късно Ана посещава известната Историческа регата, в навалицата е бутната във водата и е спасена от изключително чаровно младо момче, което я издърпва в... червената гондола. И преди Ана да успее да слезе и да се върне обратно на кея, изведнъж въздухът около нея започва да трепти и светът пред очите й изчезва...Когато идва отново на себе си, Ана разбира, че годината е 1499-а. Не й остава нищо друго освен да се справи със ситуацията, в която се е озовала. Но всеки един ден е истинско изпитание – без козметика, без топла вода и медикаменти и най-вече без връзка с интернет и любимия й айпод. Междувременно Ана търси начин да се върне обратно в настоящето и докато се опитва да разреши загадката около пътуването си във времето, непрестанно попада на Себастиано, мистериозното момче от гондолата. Скоро тя разбира, че озоваването й в миналото всъщност съвсем не е случайно... Пресъздавайки прекрасно живота във Венеция през XV век, подправена с романтика и поднесена с изключително чувство за хумор, историята ще ви завладее от първата страница и ще задържи интереса ви до последната.

                                                                      ***

     Здравейте, искам да се извиня, че близо две години не съм публикувала нищо в блога и нямам оправдание за това. Започвах да пиша ревю за някоя книга, но просто нямах желание да го допродължа и публикувам. Реших пак да започна да пиша и се надявам да ви  харесва това, което правя.

    Днес ще ви споделя моето мнение за една книга, която излезе преди няколко години, но аз чак сега стигнах до нея, а именно "Гондолата на времето" . За пръв път чета книга, която е за пътуване във времето и тази наистина ме спечели. Мисля, че авторката се е справила блестящо, защото с нейното описание на Венеция наистина те пренася в 15 век и имаш чувството, че и ти си там с героите и съпреживяваш техните истории. Ева Фьолер пише толкова леко и увлекателно, че без да усетиш вече си накрая на книгата. С толкова голяма точност пресъздава миналото, архитектурата, облеклата и живота през 1499 година. 
     Ана е типична тийнейджърка, която е свикнала с удобствата на 21 век, затова когато попада 510 години назад във времето е толкова шокирана и объркана. Веднага харесах Ана като герой. Тя е толкова естествена и смела. Беше я страх и искаше да се върне в своето време, но не се предаде и не седна да се самосъжалява. Малкия романс, който имаше със Себастиано се вписваше толкова добре в самата история. Тяхната връзка беше толкова сладка и непринудена, но се надявам във втората книга да опознаем повече неговия образ.

    Мисля, че "Гондолата на времето" е пленителна лека книжка изпълнена с магия, която ще ви увлече и с лекота ще ви запрати през 1499 година в прекрасната Венеция.

   Надявам се да не сте ме забравили и аз да не съм забравила точно как се пише и води блог. Ще се радвам да ми споделите вашето мнение за книгата. *-*