"За да си възвърне младостта, човек просто трябва
да повтори безумствата си."
Заради такива книги винаги съм искала да живея в някоя друга епоха. Обичам автори, с които пътуваш във времето и можеш да усетиш атмосферата и живота някъде другаде. Оскар Уайлд отлично е описал светския живот в Англия през 19 век. Историята на всеки герой оживява пред теб. Всеки образ в книгата оставя у читателя множество чувства. Портретът на Дориан Грей е роман за младостта, красотата и нарцисизма. Историята се чете бързо, като изключим дългите пейзажни описания, но всичко останало върви доста динамично. Оскар Уайлд опровергава понятията за добро и зло, като ги свежда до общоприети внушения.
"Спорят само умствено недоразвитите."
Книгата е пълна с истини, но на места ми идваше в повече философстването. Искаше ми се да имаше по-детайлни описания на постъпките на Дориан Грей, които карат портрета му да се променя. На мнение съм, че е задължително четиво за всеки любител на книгите. С риск да стане прекалено кратко това ревю, чувствам, че каквото и да кажа повече, ще се повтарям, затова искам да ви попитам какво е вашето мнение по въпроса, който оставя Оскар Уайлд след този роман, а именно "Каква полза има човек да спечели целия свят, ако погуби душата си?"
