Здравейте, реших в края на всеки месец да пиша по един пост, в който да ви разкажа за всички книжки, които съм прочела през месеца и да ви дам кратко мнение за всяка. Когато някоя книга ми хареса толкова много или имам повече да кажа за нея ще правя самостоятелно ревю за книгата.
За кого се сещаш, когато се сещаш за някого -
Константин Трендафилов
Харесвам такива малки книжки с поезия, които се четат за около 20 минути, с които можеш да си отдъхнеш и да изпиеш чаша кафе или вино, зависи в коя част на деня подхванеш книгата. Макар някои от стиховете да са клишета, мисля че книгата е от онези, които с всяко препрочитане можеш да намериш и извлечеш нещо за себе си.
Огън и кръв - Дж. Р. Р. Мартин
Тази книга беше първото ми докосване до творчеството на Мартин. Макар, че в началото историята ми вървеше суха и без емоция, ми беше интересно да прочета за години назад преди добре познатата ни история от "Игра на тронове". Книгата е представена като летопис, съставен от майстерите в Цитаделата. Подобен исторически стил не се чете лесно и е вероятно да доскучее и да оставите книгата настрани. Най интересно ми беше да чета за царуването на Джеерис Първи Помирителя. Тази част заслужава да се прочете, а и според мен той е единствения от рода Таргариен, който е истински крал.
Илюстрациите, които съпровождат историята са толкова умело и детайлно направени и допринасят за историята. Ако не мислите, че сухият исторически стил ще ви пречи, то мисля, че ще ви е интересно да се потопите години назад когато драконите са властвали над Седемте кралства.
Нещата, които синът ми трябва да знае за света -
Фредрик Бакман
В 188 страници, Бакман показва как няма перфектни родители и да си родител не е лесна работа. Той отново разгръща сериозни теми с капчица от неговия хумор, който ми е толкова любим и самоирония. Темата за семейните отношения вече е станала част от работата на автора, но няма как да сравняваме "Нещата, които синът ми трябва да знае за свята" с останалите му книги, защото тази малка книжка е по свята, именно от неговия личен опит като родител. Той загръща с думи страхът, който всеки родител изпитва. Начина, по който Бакман разказва за истинските неща в живота пречупени през чувството му за хумор (дори да са по - тегави), те кара да си мислиш, че нищо не толкова тежко и страшно колкото предполагаш. Ако и вие харесвате творчеството на Фредрик Бакман, то ще заобичате и тази книжка.
Аз още броя дните - Георги Бърдаров
"Аз още броя дните" е от романите, които те хващат за гърлото и не те оставят да си поемеш въздух докато не прочетеш целия. Авторът те завлича в историята и така се потапяш след всяка следваща страница, че още малко и ще си там - във войната. Каквото и да кажа за книгата ми се струва, че ще е малко. Не бях добре осведомена за случая със Сараево и "Сараевските Ромео и Жулиета", но веднага след като прочетох книгата намерих статии и снимки, и мога да кажа, че хората сме най - ужасните същества на земята. Тази книга не е да седнеш и разпуснеш с нея, романът е тежък, горчив, пропит с тъга, болка и любов. От онази всепоглъщаща и безумна любов. Бърдаров разказва за войната, онази война, за която си затваряме очите, която превръща хората в жадни за кръв в името на някой си Бог или някоя друга измислена кауза. Историята на Давор и Айда не е първата и няма, и да последната. Тяхната любов надделява над разума. Силна любов, но в същото време крехка и чиста. Страховит роман е "Аз още броя дните", който ти изтръгва сърцето, разтърсвате и оставаш като малко уплашено дете. История за войната и любовта - "сладка като мед и люта като ракия". Мога още много да говоря за този роман, но може би ще го направя в отделно ревю.
***
Петата книга, която прочетох през месец август е "Алиса в страната на чудесата", но за нея не мисля, че не е нужно да правя кратко ревю. Просто запълних един пропуск от детството си.
Ще се радвам да ми споделите дали ви харесва така да водя блога, също така какво сте прочели вие през месеца.
