18% сиво - Захари Карабашлиев

“В редките ни напоследък целувки се усещаше онази жилка хлад, която мога да сравня с полъха на вятър привечер след средата на август, когато съм чувал стари варненци да казват, че морето се обръща.”

   Днес ще ви разкажа за един от ония романи, които прочиташ на един дъх, просто защото не можеш да спреш, и жадно разгръщаш страница след страница. Именно това усещане остави у мен "18% сиво". Той е от тези книги, които вървят бързо и динамично, наситен от чувства, и след края стоиш стъписан, и се опитваш да осмислиш прочетеното. Романът е пропит от изкуство и любов, което го направи много запомнящ за мен. Преливането от спомени в България до кратките диалози между Зак и Стела и действителността са напълно достатъчни за читателя, за да усети тази пламтяща любов между двамата. Действията се сменят бързо - тъкмо си някъде по пътищата в Америка, когато разлистваш, и се озоваваш в малка квартира във Варна. Или пък си в средата на хумористична сцена, а следващата в дълбок, пропит от болка монолог. Всичко е толкова естествено и истинско, че забравяш,че четеш, защото толкова дълбоко си влязъл в историята.

  Определен като "нов жанр" романа на Захари Карабашлиев не влиза в рамката. Със сигурност доста оригинален, но въпреки това семпъл и истински. Обичам книги, които наистина ме пренасят на други места и мога да усетя чувствата и емоциите на героите, "18% сиво" е точно такава книга.Също така много ми харесаха описанията на Америка през погледа на един български емигрант. Смятам, че автора се е справил блестящо и неведнъж съм казвала, че за мен е много важно да се подкрепят българските автори. 

   

“Ако това, което се случи с мен, не се е случвало с теб, няма как да си го представиш. А ако се е случвало, няма защо да си го припомняш...Кой има нужда от още една книга за раздяла? Кой има нужда от още една тъжна книга? Кой има нужда от още една книга въобще!”

  Нямам търпение да гледам екранизацията по книгата, и силно се надявам да не остана разочарована. Ще се радвам да ми споделите вашите впечатления от романа или пък ако сте гледали филма.

Яж, моли се и обичай - Елизабет Гилбърт

"Мястото за почивка на ума е сърцето. Единственото, което умът чува по цял ден, са звънтящи камбани, шум и спорове, а иска само спокойствие. Единственото място, на което умът някога ще намери покой, е в тишината на сърцето. Ето там трябва да стигнеш."

 "Яж, моли се и обичай" е роман за откриването на вътрешното равновесие,нашето преоткриване и най - вече любовта, която трябва да даваме първо на себе си. Авторката разкрива пред нас нейния път до самоусъвършенстване и пълно излекуване на сърцето и ума си. След тежък развод авторката тръгва по света, за да намери себе си. Елизабет Гилбърт толкова увлекателно разказва своята история, че няколко часа четене въобще не се усещат. Като човек, навлизащ в йогата и медитацията, ми беше много интересно да чета тази част от книгата. Книгата учи на себепознаване и себеобичане и как не можем да се отдадем изцяло на друг човек, ако първо не обичаме себе си. Обичам да чета за други страни и ми беше много приятно да разбера повече за други култури 

"А усетиш ли мъничка възможност за щастие след толкова мрачен период, трябва да се вкопчиш в глезените на щастието и да не се пускаш, докато не те извлече по очи от калта – това не е егоизъм, а задължение. Даден ти е живот; твой дълг е (и също твое право като човешко същество) да намериш нещо красиво в живота, без значение колко е крехко."

Не на всеки ще се хареса. Ако нямате интерес към йога, медтация, ашрами и т.н. това не е вашата книга и няма да останете очаровани. Някои даже могат да я определят като боза или клише. От филма не останах впечетлена и не бих го препоръчала. Въпреки това за мен беше леко и приятно четиво, от което може да се извлече за всеки по нещо.