Щъркелите и планината - Мирослав Пенков

След петнадесет години отвъд океана, затънал в дългове и студентски заеми, младият „американец” се завръща безславно у дома. Целта му – да помоли дядо си за помощ. Но старецът отдавна е прекъснал всяка семейна връзка. Продал е апартамента си в града и се е скрил далеч сред баирите на Странджа.

Там го заварва момчето – на границата с Турция, в едно селце разполовено от две махали – българската, опустяла и потънала в забрава, и турската – разтърсвана от суеверие и страх. Всяка пролет туркинчетата в махалата изгарят с треската на Свети Коста, мистичният покровител на вече изчезналите селски нестинари. Неусетно момчето се озовава в центъра на десетилетен раздор, оплетено в лъжите на дядо си, влюбено в дъщерята на деспотичния местен имам.

Над планината се спуска пролет, а с нея долитат щъркеловите ята. Разбуждат се призраци от старо време – еничарски, хайдушки, нестинарски – а под прахта на миналите дни проблясват страховити тайни.

                                                                          ****

    Здравейте, искам да споделя мнението си за тази магическа книга, която ще ви хвърли в миналото на село при баба и дядо и техните истории, които са ни разказвали. Първо искам да започна с това, че съм толкова щастлива за българските автори, и че вмомента има толкова блестящи книги на пазара именно от тях. Историята ни отвежда в малко селце, в което българи и турци живеят заедно, насред религиозни различия, суеверия и стари обичаи. Самите разказани истории и легенди за царе и ханове те потапят в един забравен свят, въпреки че според мен малко неясно са смесени история и приказка. Макар, че в началото книгата ми вървеше бавно писането на автора ми допадна. 

"Прищя ми се да й кажа, че навярно греши. Че тежестите в живота на човек понякога сами олекват, сякаш като по чудо. Стига само да съберем сили, да ги понесем още съвсем малко. Или поне така бях чувал."

   Главния герой е българин, заминал като малък със семейството си в Америка. Неговото завръщане е породено от това да види дядо си и да продаде земите си, които са му по наследство, за да оправи дълговете си, но вместо това той намира себе си, любовта и миналото си. 

   Всички образи са грабващи. Дядото обвит в мистерия и тайни, американчето тръгнало да търси наследството си и себе си, красивата Елиф и нейния баща и всеки един герой от малкото село. Романът стопля душата ти и ти става толкова уютно и приятно. Историите на дядото ми бяха любими личеше си носталгията и топлотата, с която бяха разказани. Любовната история между американчето и Елиф не ми допадна толкова, липсваше ми нещо. Сякаш прекалено бързо стана, той се влюби прекалено бързо сякаш като омагьосан. Силно ме грабна корена на нестинарските обичай и "лудостта" в този край на България. 

   Романът не се чете бързо. На моменти е бавен, тромав, на моменти приятен и поглъщаш. Има много сюжетни нишки и е трудно да не се изгубиш и объркаш сред тях. Но въпреки това, ако ви се чете нещо българско, за отминали времена и стари легенди, мисля че ще ви допадне.

Ето така я губиш - Джуно Диас

Полуразпадът на любовта трае вечно.

В първия ми пост от новата година искам да ви разкажа за последната книга, която прочетох през 2019 година. Тази книга е сборник от разкази за изневерите, разделите и как се губи една жена. "Ето така я губиш" е циничен сборник за желанията на мъжете и жените, за грешките и изборите, които правим. Освен темата за връзките, авторът разгръща темите за депресията, емиграцията, бедността и расизма, които ти помагат още по - дълоко да усетиш историята на главния ни герой. Джуно Диас определено знае всевъзможни начини да загуби някоя жена и не ни спестява нищо - от грозните раздели до бавните и тихи раздели, които не си усетил кога са настъпили. Деветте разказа не са истории само за загубата на любовта, можем да загубим много повече като дом, принадлежност, семейство и най - вече себе си, и точно това ни се разкрива в сборника. Историите са болезнено откровенни. Лично аз докато четох ги чувствах като тежък въздух след дъжд през лятото. Мисля, че читателите от мъжки пол повече ще влязат в положението на главния герой, а жените дори пред себе си трудно ще го приемат.

                                                         Изкуството да губим учим лесно,

създадени са толкова неща за губене,

че правим го чудесно.

  Главния герой Юниор се появява като алтер его на автора и ни запознава с неговия живот.
Юниор е типичният доминикански мъж и изобщо образът на мъжа. Той иска да е добър, да обича една жена безусловно и да и е верен, само че природата на латиноамериканския мъж не му го позволява. Юниор и семейството му преминават през бедност, липсващ баща, лошо образование, болести и смърт. Може би всички тези проблеми и лишения в детството допринасят за сегашното му положение.
  Образът на Рафа моментално ми се запечата в съзнанието и ме остави с противоречиви чувства. Въпреки, че е гадняр, който привлича всички момичета около себе, си съм на мнение, че той щеше да е различен ако обстоятелствата бяха други. Искаше ми се по - дълбоко да имах шанс да опозная този герой.
  Всички герои са блестящо изградени. Всяка жена в разказите, бащата и майката допринасят за историята. Всеки може да остави някакво чувство у читателя.

“Не се очакваше между нас да се породи нещо сериозно. Не ни виждах женени, а ти кимна и каза, че разбираш. После правихме секс, за да се престорим, че никой никого не е наранил”