Здравейте, нищо, че вече сме началото на октомври ще ви споделя какво съм прочела през месец септември. Ще се радвам да ми споделите какво вие сте прочели през месеца. Също така искам да ви споделя, че си направих карта за градската библиотеката, понеже прочетох всичките ми книги и тези, които имат приятели, а не ми се чете електронно, и съм супер щастлива от това.
Град от пепел - Касандра Клеър
Малко късно започнах да чета поредицата "Реликвите на смъртните" все си мислех, че не и е сега времето. Винаги когато една книга нашуми не започвам веднага да я чета, а след време, не знам защо го правя. След като прочетох "Град от кости" не мислех скоро да започвам втората книга, защото мислех, че ще е малко разочароваща, но това мое мнение се опроверга. В "Град от пепел" имаме още много развиване на действие, сюжет и герои без да е объркващо и книгата да върви бавно. Новите герои допринасят и допълват историята, а вече познатите ни герои претърпяват много промени и развитие. Мисля, че "Град от пепел" е достойно продължение на началото и съжалявам, че чак сега стигнах до тази великолепна поредица.
Дневник от панелните блокове и Междупанелни войни -
Никола Крумов
Ако си търсите нещо разпускащо, ненатоварващо и не ви е проблем циничния изказ и самоирония, то мисля, че ще харесате сборниците с кратки разкази на Никола Крумов. Не очаквайте някакъв литературен език или смисъл, това което може да очаквате обаче е да се забавлявате докато четете. На някои може да не им допадне вулгарният език и това е съвсем нормално, но лично на мен ми беше доста разтоварващо четиво и съм на мнение, че има разлика между интелигентно конструирана простотия и простащината, която ни залива всекидневно. Освен тези разкази може да намерите и истории на сериозни теми като например "Рак на седмия", която мисля, че може да намерите и в страницата му във фейсбук. В края и на двете книги има по няколко отделени страници с поезия, която на мен много ми хареса, така че не е само цинични истории. Също така искам да ви попитам дали ще ви е интересно, ако направя отделен пост за съвременните български автори.
Цитат:
„Телевизията е върховното средство за постигане на духовна тъпота.“
Всички наши тела - Георги Господинов
За тези "свръхкратки истории" трябва да е "свръхкратко ревю", затова ще ви споделя последното изречение в книгата "Искам да кажа, че в такива времена като днешното, когато се говори много и напосоки като в кръчма, добрата къса история идва да ни даде мяра за всяка дума. И за всяка минута. Ще ми се да е така". Кратките истории в книгата свършват неочаквано, пропити са с тъга, болка, радост и страх. Тихата тъга и меланхолията карат хората да се затварят и смълчават. "Всички наши тела" е кратка история за вътрешния свят на човека с неговите възходи и падения.
