След петнадесет години отвъд океана, затънал в дългове и студентски заеми, младият „американец” се завръща безславно у дома. Целта му – да помоли дядо си за помощ. Но старецът отдавна е прекъснал всяка семейна връзка. Продал е апартамента си в града и се е скрил далеч сред баирите на Странджа.
Там го заварва момчето – на границата с Турция, в едно селце разполовено от две махали – българската, опустяла и потънала в забрава, и турската – разтърсвана от суеверие и страх. Всяка пролет туркинчетата в махалата изгарят с треската на Свети Коста, мистичният покровител на вече изчезналите селски нестинари. Неусетно момчето се озовава в центъра на десетилетен раздор, оплетено в лъжите на дядо си, влюбено в дъщерята на деспотичния местен имам.
Над планината се спуска пролет, а с нея долитат щъркеловите ята. Разбуждат се призраци от старо време – еничарски, хайдушки, нестинарски – а под прахта на миналите дни проблясват страховити тайни.
****
Здравейте, искам да споделя мнението си за тази магическа книга, която ще ви хвърли в миналото на село при баба и дядо и техните истории, които са ни разказвали. Първо искам да започна с това, че съм толкова щастлива за българските автори, и че вмомента има толкова блестящи книги на пазара именно от тях. Историята ни отвежда в малко селце, в което българи и турци живеят заедно, насред религиозни различия, суеверия и стари обичаи. Самите разказани истории и легенди за царе и ханове те потапят в един забравен свят, въпреки че според мен малко неясно са смесени история и приказка. Макар, че в началото книгата ми вървеше бавно писането на автора ми допадна.
"Прищя ми се да й кажа, че навярно греши. Че тежестите в живота на човек понякога сами олекват, сякаш като по чудо. Стига само да съберем сили, да ги понесем още съвсем малко. Или поне така бях чувал."
Главния герой е българин, заминал като малък със семейството си в Америка. Неговото завръщане е породено от това да види дядо си и да продаде земите си, които са му по наследство, за да оправи дълговете си, но вместо това той намира себе си, любовта и миналото си.
Всички образи са грабващи. Дядото обвит в мистерия и тайни, американчето тръгнало да търси наследството си и себе си, красивата Елиф и нейния баща и всеки един герой от малкото село. Романът стопля душата ти и ти става толкова уютно и приятно. Историите на дядото ми бяха любими личеше си носталгията и топлотата, с която бяха разказани. Любовната история между американчето и Елиф не ми допадна толкова, липсваше ми нещо. Сякаш прекалено бързо стана, той се влюби прекалено бързо сякаш като омагьосан. Силно ме грабна корена на нестинарските обичай и "лудостта" в този край на България.
Романът не се чете бързо. На моменти е бавен, тромав, на моменти приятен и поглъщаш. Има много сюжетни нишки и е трудно да не се изгубиш и объркаш сред тях. Но въпреки това, ако ви се чете нещо българско, за отминали времена и стари легенди, мисля че ще ви допадне.
Много съдържателно и обективно мнение
ОтговорИзтриване