Ето така я губиш - Джуно Диас

Полуразпадът на любовта трае вечно.

В първия ми пост от новата година искам да ви разкажа за последната книга, която прочетох през 2019 година. Тази книга е сборник от разкази за изневерите, разделите и как се губи една жена. "Ето така я губиш" е циничен сборник за желанията на мъжете и жените, за грешките и изборите, които правим. Освен темата за връзките, авторът разгръща темите за депресията, емиграцията, бедността и расизма, които ти помагат още по - дълоко да усетиш историята на главния ни герой. Джуно Диас определено знае всевъзможни начини да загуби някоя жена и не ни спестява нищо - от грозните раздели до бавните и тихи раздели, които не си усетил кога са настъпили. Деветте разказа не са истории само за загубата на любовта, можем да загубим много повече като дом, принадлежност, семейство и най - вече себе си, и точно това ни се разкрива в сборника. Историите са болезнено откровенни. Лично аз докато четох ги чувствах като тежък въздух след дъжд през лятото. Мисля, че читателите от мъжки пол повече ще влязат в положението на главния герой, а жените дори пред себе си трудно ще го приемат.

                                                         Изкуството да губим учим лесно,

създадени са толкова неща за губене,

че правим го чудесно.

  Главния герой Юниор се появява като алтер его на автора и ни запознава с неговия живот.
Юниор е типичният доминикански мъж и изобщо образът на мъжа. Той иска да е добър, да обича една жена безусловно и да и е верен, само че природата на латиноамериканския мъж не му го позволява. Юниор и семейството му преминават през бедност, липсващ баща, лошо образование, болести и смърт. Може би всички тези проблеми и лишения в детството допринасят за сегашното му положение.
  Образът на Рафа моментално ми се запечата в съзнанието и ме остави с противоречиви чувства. Въпреки, че е гадняр, който привлича всички момичета около себе, си съм на мнение, че той щеше да е различен ако обстоятелствата бяха други. Искаше ми се по - дълбоко да имах шанс да опозная този герой.
  Всички герои са блестящо изградени. Всяка жена в разказите, бащата и майката допринасят за историята. Всеки може да остави някакво чувство у читателя.

“Не се очакваше между нас да се породи нещо сериозно. Не ни виждах женени, а ти кимна и каза, че разбираш. После правихме секс, за да се престорим, че никой никого не е наранил”