“В редките ни напоследък целувки се усещаше онази жилка хлад, която мога да сравня с полъха на вятър привечер след средата на август, когато съм чувал стари варненци да казват, че морето се обръща.”
Днес ще ви разкажа за един от ония романи, които прочиташ на един дъх, просто защото не можеш да спреш, и жадно разгръщаш страница след страница. Именно това усещане остави у мен "18% сиво". Той е от тези книги, които вървят бързо и динамично, наситен от чувства, и след края стоиш стъписан, и се опитваш да осмислиш прочетеното. Романът е пропит от изкуство и любов, което го направи много запомнящ за мен. Преливането от спомени в България до кратките диалози между Зак и Стела и действителността са напълно достатъчни за читателя, за да усети тази пламтяща любов между двамата. Действията се сменят бързо - тъкмо си някъде по пътищата в Америка, когато разлистваш, и се озоваваш в малка квартира във Варна. Или пък си в средата на хумористична сцена, а следващата в дълбок, пропит от болка монолог. Всичко е толкова естествено и истинско, че забравяш,че четеш, защото толкова дълбоко си влязъл в историята.
Определен като "нов жанр" романа на Захари Карабашлиев не влиза в рамката. Със сигурност доста оригинален, но въпреки това семпъл и истински. Обичам книги, които наистина ме пренасят на други места и мога да усетя чувствата и емоциите на героите, "18% сиво" е точно такава книга.Също така много ми харесаха описанията на Америка през погледа на един български емигрант. Смятам, че автора се е справил блестящо и неведнъж съм казвала, че за мен е много важно да се подкрепят българските автори.
“Ако това, което се случи с мен, не се е случвало с теб, няма как да си го представиш. А ако се е случвало, няма защо да си го припомняш...Кой има нужда от още една книга за раздяла? Кой има нужда от още една тъжна книга? Кой има нужда от още една книга въобще!”
Нямам търпение да гледам екранизацията по книгата, и силно се надявам да не остана разочарована. Ще се радвам да ми споделите вашите впечатления от романа или пък ако сте гледали филма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар