"Мястото за почивка на ума е сърцето. Единственото, което умът чува по цял ден, са звънтящи камбани, шум и спорове, а иска само спокойствие. Единственото място, на което умът някога ще намери покой, е в тишината на сърцето. Ето там трябва да стигнеш."
"Яж, моли се и обичай" е роман за откриването на вътрешното равновесие,нашето преоткриване и най - вече любовта, която трябва да даваме първо на себе си. Авторката разкрива пред нас нейния път до самоусъвършенстване и пълно излекуване на сърцето и ума си. След тежък развод авторката тръгва по света, за да намери себе си. Елизабет Гилбърт толкова увлекателно разказва своята история, че няколко часа четене въобще не се усещат. Като човек, навлизащ в йогата и медитацията, ми беше много интересно да чета тази част от книгата. Книгата учи на себепознаване и себеобичане и как не можем да се отдадем изцяло на друг човек, ако първо не обичаме себе си. Обичам да чета за други страни и ми беше много приятно да разбера повече за други култури
"А усетиш ли мъничка възможност за щастие след толкова мрачен период, трябва да се вкопчиш в глезените на щастието и да не се пускаш, докато не те извлече по очи от калта – това не е егоизъм, а задължение. Даден ти е живот; твой дълг е (и също твое право като човешко същество) да намериш нещо красиво в живота, без значение колко е крехко."
Не на всеки ще се хареса. Ако нямате интерес към йога, медтация, ашрами и т.н. това не е вашата книга и няма да останете очаровани. Някои даже могат да я определят като боза или клише. От филма не останах впечетлена и не бих го препоръчала. Въпреки това за мен беше леко и приятно четиво, от което може да се извлече за всеки по нещо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар