На изток от запада - Мирослав Пенков

"...С други думи, по-малко камъни трябвало да влачи човек на гърба си. Напред и нагоре. И никакво гледане назад. От гледане назад, каза ми, нищо добро не е произтекло. Или се превръщаш в стълб от сол, или си губиш любимата в Хадес."

  Искам да ви споделя какво изпитах докато четях този сборник с 8 разказа на Мирослав Пенков. Чувството, което изпитах докато четях беше несравнимо. Мирослав Пенков те пренася в чужди светове и истории. След всеки разказ си казвах "Добре, този ми харесва най - много" докато не започнех следващия. Всеки разказ изследва любовта, идентичността, вътрешните конфликти на героите. Разкази за отминали времена, история и настояще, които рисуват една приказна България изпълнена с множество емоции. Сборника е изпълнен с тъга, смях, носталгия по дома и всичко, за което си заслужава да се пише. Историите се четат леко и гладко. Макар че исках да им се насладя за по дълго, не можах да оставя сборника и неусетно бях стигнала до последния разказ. Разказите дълбоко ме трогнаха и не излязоха от главата ми и след прочитането на сборника. Сюжетите те пренасят през турското робство, през комунизма и чак до приемането ни е ЕС. Разказите са изпъстрени с множество различни герои от възраст, етнос и историческо време. Няма как да имам любим разказ, защото всеки остави в мен множество емоции след прочитането. Искрено съм очарована от таланта на автора и на лекотата, с която описва красотата и тъгата. Още с първия роман, който прочетох от Мирослав Пенков се влюбих в стила му на писане. Може да видите в блога ревюто ми на "Щъркелите и планината" от Мирослав Пенков.

България ми липсваше повече отпреди ...
- Дядо - питах го понякога по телефона, - какво ядеш?
- Диня със сирене ...
- Дядо, какво пиеш?
- Айрян.
- Хубав ли е ?
- Най-хубавият.
- Дядо, какво виждаш - ей сега, точно в тоя миг?
- Баира над къщата. Липите са побелели. Вятърът им е обърнал листата. Ще вали.
Знаех, че нарочно ме дразни, че нарочно сипва сол в раните, но все така не спирах да разпитвам. Само за миг да можех да му взема очите, само за миг да можех да му открадна езика - щях да се натъпча с хляб и сирене, да пресуша шест кратунки с кладенчова вода, да се напълня с баири, с поля и реки.

  Също така ви препоръчвам да изгледате един от разказите, който ми направи огромно впечатление. Чувството е все така неописуемо.